Проф. Иванова: Научният напредък промени значително начина, по който се разбира и класифицира болестта на Бехтерев днес
Проф. доктор Мариана Иванова е приключила медицина през 1993 година Има приети специалности по вътрешни заболявания и ревматология. В момента е шеф на Клиниката по ревматология в УМБАЛ “Св. Иван Рилски ” и професор в Катедра „ Вътрешни заболявания “ на Медицинския факултет при Медицински университет - София.
Придобила е научна и просветителна степен „ лекар “ през 2013 година след сполучлива отбрана на дисертационен труд в региона на анкилозиращия спондилит. От ноември 2019 година е пълновръстен член на Международната работна група Assessment of SpondyloArthritis international Society (ASAS).
Проф. Мариана Иванова има голям брой научни изявления в бълграски и интернационалните издания по тематики, свързани с молекулярнобиологични, имунологични и клинични проучвания и разбори за аксиален спондилоартрит, ревматоиден артрит, систематичен лупус еритематодес, серумни биомаркери при остеоартроза и други.
Днес, във връзка Световния ден Световен ден за axSpA (болест на Бехтерев) беседваме с проф. Иванова за новите насоки в разбирането за това заболяване и актуалните трендове в диагностиката и лекуването му.
Проф. Иванова, по какъв начин последните достижения на науката трансформираха визията за заболяването на Бехтерев? Доведе ли това до нови категории в класификацията на болестта? Какво е практическото значение на този развой?
През последните години научният напредък значително промени начина, по който се разбира и класифицира болестта на Бехтерев - така наречен анкилозиращ спондилит. Първоначално заболяването се диагностицираше, едва след като се визуализират костни и ставни структурни увреждания на сакроилиачните стави при конвенционална рентгенография. С напредъка в образната диагностика, особено ЯМР, и по-доброто разбиране на имунологичните механизми, диагностицирането на болестния процес се осъществява много по-рано – още преди да има трайни структурни изменения, защото магнитно-резонансното проучване може да обективизира острото, интензивно инфектиране преди необратимите поствъзпалителни увреждания.
Едно от най-важните достижения е обновяването на концепцията за заболяването. Въведеното по-широко разбиране аксиален спондилоартрит сплотява двете субединици - рентгенографския аксиален спондилоартрит – класическия анкилозиращ спондилит, който е крайната фаза на заболяването и е видим на рентгенография, и нерентгенографски аксиален спондилоартрит – предшестващата фаза, при който не се наблюдават рентгенови промени, само че е с клинична симптоматика и промени при магнитно-резонансно проучване. Така на процедура се вкарва нова категория в класификацията на заболяването, която отразява по-ранните й стадии.
Тези промени не са само „ теоретични “, те имат практическо значение и директни последици за пациентите. На първо място това оказва помощ за по-ранната диагноза – години преди да се появят необратими увреждания. Ранната диагностика разрешава по-ранно започване на терапия, включително с биологични и таргетно-синтетични агенти, която може да забави или предотврати прогресирането на болестта и доста да усъвършенства качеството на живот на пациентите, чрез повлияване на признаците и физическата функционалност. Това води до по-добра прогноза за пациента - намалява се рискът от инвалидизация. И не на последно място – дава опция за персонализиран подход, като лечението се адаптира според стадия и активността на заболяването на всеки пациент.
Какво е нейното разпространяване в Европа и света? А в България?
Разпространението на анкилозиращия спондилит варира доста съгласно географския район и генетичните фактори. Глобално болестта се смята за относително рядко: към 0.1% – 1.4% от популацията.
В Европа типичният диапазон е 0.1% – 0.5% от популацията, само че в някои проучвания доближава до към 1% и повече. Има намаляване в честотата на болестта от северните към южните географски ширини, което отразява и честотата на носителство на характерния генетичен маркер за болестта HLA-B27. Общият брой пациенти в Европа се прави оценка на около1.3 – 1.5 млн. души. Вариациите са огромни, тъй като новите критерии за аксиален спондилоартрит „ уголемяват “ диагностицираната популация.
У нас няма доста национални популационни изследвания, с висококачествени епидемиологични данни, но се приема, че България следва европейските равнища, като обгръща между 0.2% – 0.5% от популацията. Това значи ориентировъчно около 15 000 – 35 000 души.
Заболяването не е доста постоянно, само че не е и необичайност в ревматологията. Реалната периодичност евентуално е по-висока от регистрираната, защото ранните стадии постоянно остават недиагностицирани, заради отнасяне на симптомите като „ нормална болежка в гърба “.
Познава ли се добре болестта на равнище първична помощ – в точния момент ли се насочват пациентите към ревматолог, наблюдават ли се пълноценно?
Все още болестта не се познава задоволително добре, изключително с обновяването на концепцията за аксиален спондилоартрит. Има прогрес, само че в практиката на първичната здравна помощ остават пропуски, които водят до забавена диагноза и несвоевременно следене на болните.
Общопрактикуващите лекари постоянно срещат усложнения при пациентите с хронична болежка в гърба, тъй като първичните признаци на аксиалния спондилоартрит са неспецифични. Заболяването стартира със вдървеност и болка ниско в гърба, която елементарно се приема за „ механична “ или за дископатия. Често не се обръща внимание на признаците, които подсказват, че болката може да е възпалителна - болежка, появяваща се през нощта, усъвършенстване при придвижване и начало на признаците преди 45-годишна възраст. В резултат на това болестта постоянно не се разпознава рано.
Средното закъснение на диагнозата в Европа към момента е 5–8 години, от време на време и повече. Много пациенти минават на прегледи при невролози, ортопеди, физиотерапия, преди да стигнат до ревматолог. Това значи, че насочването не постоянно е навременно. Има обаче усъвършенстване посредством на обучителни акции, ясни критерии за ориентиране - да вземем за пример хронична болежка с дълготрайност над 3 месеца и начало в млада възраст, както и по-широкото потребление на ЯМР.
След слагане на диагнозата пациентите, които са под грижата на ревматолог, всекидневно се наблюдават добре. Проблемите пораждат в координацията между личен доктор и експерт и към момента съществуват някои провокации като по-късно различаване на ранните нерентгенографски форми и стеснен достъп до ревматолози в някои райони. Недостатъчното различаване в първичната помощ води до по-късно започване на дейно лекуване и по-голям риск от необратими увреждания.
Обратно, когато общопрактикуващите лекари разпознават ранните признаци, пациентите стигат по-бързо до ревматолог, лекуването стартира по-рано и прогнозата е доста по-добра.
Кои нови лечения трансформираха значимо прогнозата на пациентите с болест на Бехтерев?
През последните към 20 години лечението на анкилозиращия спондилит претърпя същинска гражданска война. Ако преди лекуването беше главно симптоматично с нестероидни противовъзпалителни средства и физиотерапия, през днешния ден има лечения, които действително трансформират хода на болестта.
Лечението у нас е ориентирано към най-хубавата грижата за пациентите с заболяването на Бехтерев и това е водещият принцип при вземането на решение за терапия. Три класа скъпоструващи биологични и таргетно-синтетични сътрудници, които са реимбурсирани от НЗОК, промениха прогнозата и доведоха до надзор на възпалението, опазване на подвижността, социализацията на болните и подобрено качество на живот. Ранното приложение на тези лечения може да забави структурните увреждания и прогресирането на заболяването. Днес анкилозиращият спондилит към този момент не е заболяване с неизбежна инвалидизация, а контролируемо хронично положение, изключително при ранно лекуване.
Има ли пациенти с това заболяване, които съгласно Вас по една или друга причина не съумяват да доближат до експерт и модерно лекуване?
Да, и това е един от най-сериозните проблеми. Въпреки съществуването на ефикасни модерни лечения, част от пациентите действително не доближават до тях. Къде „ се къса веригата “? На първо място в късното или пропуснато различаване на болестта. При забележителна част от пациентите има закъснение на диагнозата с години. Много пациенти живеят години с диагноза „ дископатия “ или „ лумбаго “ и не стигат въобще до ревматолог. Особено постоянно това се случва при ранните форми на болестта, където няма рентгенови промени. Съществуват и други бариери, като дефицит на ревматолози в по-малки обитаеми места и нужда от пътешестване до огромните градове. Това води до действително стеснен достъп до експерти - ревматолози. Все още е налице липса на осведоменост, като пациентите постоянно подценяват признаците и ги одобряват за безобидни, не търсят профилирана помощ в точния момент, не знаят, че има дейно лекуване. Наблюдават се и обществени и персонални фактори - боязън от диагноза или биологична терапия, усложнения, свързани с неявяване от работа, ангажиране на фамилията, превоз на далечни дистанции. Съвременните лечения са скъпи, изискват протоколи, утвърждение, следене, има регулации за започване на скъпоструващо лекуване.
И един финален въпрос. Ръководите клиника, която има дългогодишни обичаи и одобрен престиж в ревматологията. Как ще се развива тя в бъдеще – като конструкция за висококачествена профилирана помощ и център на научни проучвания?
Клиниката по ревматология следва правилото да лекува, изследва и ръководи хронични ревматични болести на модерно равнище и ще продължи да се развива в тази посока. Ревматологичните заболявания са систематични и сложни, тъй че пациентите при нас получават „ цялостна грижа “. Тя стартира с ранната диагностика, минава през избора на най-подходящата терапия и индивидуализирано лекуване, които се назначават на база разбор на успеваемост и сигурност, и приключва с проследяващ надзор върху болесттите, за да се реализиране дълготрайна ремисия.
На научно равнище ще продължим да интегрираме нововъведенията в региона на ревматологията, като за база на работата си и отсега нататък ще използваме висококачествени научни данни. Клиниката активно участва в клинични проучвания и научни изследвания, въз основа на данни от действителната клинична процедура.
Залог за работата в клиниката като водещо здравно звено на ревматологичната помощ в България е високият професионализъм на експертите. Екипът на клиниката се състои от лекари, част от които са членове на интернационалните експертни и работни групи и работят в тясна колаборация с изтъкнати интернационалните учени в разнообразни сфери на ревматологията. Мнозинството от лекарите имат голям брой следдипломни специализации в чужбина и са специалисти в региона на ехографското проучване на мускулоскелетната система и вътреставното лекуване, както и в региона на капиляроскопията, разчитане на образните проучвания при спондилоартрити, в това число магнитно-резонансна томография.
Придобила е научна и просветителна степен „ лекар “ през 2013 година след сполучлива отбрана на дисертационен труд в региона на анкилозиращия спондилит. От ноември 2019 година е пълновръстен член на Международната работна група Assessment of SpondyloArthritis international Society (ASAS).
Проф. Мариана Иванова има голям брой научни изявления в бълграски и интернационалните издания по тематики, свързани с молекулярнобиологични, имунологични и клинични проучвания и разбори за аксиален спондилоартрит, ревматоиден артрит, систематичен лупус еритематодес, серумни биомаркери при остеоартроза и други.
Днес, във връзка Световния ден Световен ден за axSpA (болест на Бехтерев) беседваме с проф. Иванова за новите насоки в разбирането за това заболяване и актуалните трендове в диагностиката и лекуването му.
Проф. Иванова, по какъв начин последните достижения на науката трансформираха визията за заболяването на Бехтерев? Доведе ли това до нови категории в класификацията на болестта? Какво е практическото значение на този развой?
През последните години научният напредък значително промени начина, по който се разбира и класифицира болестта на Бехтерев - така наречен анкилозиращ спондилит. Първоначално заболяването се диагностицираше, едва след като се визуализират костни и ставни структурни увреждания на сакроилиачните стави при конвенционална рентгенография. С напредъка в образната диагностика, особено ЯМР, и по-доброто разбиране на имунологичните механизми, диагностицирането на болестния процес се осъществява много по-рано – още преди да има трайни структурни изменения, защото магнитно-резонансното проучване може да обективизира острото, интензивно инфектиране преди необратимите поствъзпалителни увреждания.
Едно от най-важните достижения е обновяването на концепцията за заболяването. Въведеното по-широко разбиране аксиален спондилоартрит сплотява двете субединици - рентгенографския аксиален спондилоартрит – класическия анкилозиращ спондилит, който е крайната фаза на заболяването и е видим на рентгенография, и нерентгенографски аксиален спондилоартрит – предшестващата фаза, при който не се наблюдават рентгенови промени, само че е с клинична симптоматика и промени при магнитно-резонансно проучване. Така на процедура се вкарва нова категория в класификацията на заболяването, която отразява по-ранните й стадии.
Тези промени не са само „ теоретични “, те имат практическо значение и директни последици за пациентите. На първо място това оказва помощ за по-ранната диагноза – години преди да се появят необратими увреждания. Ранната диагностика разрешава по-ранно започване на терапия, включително с биологични и таргетно-синтетични агенти, която може да забави или предотврати прогресирането на болестта и доста да усъвършенства качеството на живот на пациентите, чрез повлияване на признаците и физическата функционалност. Това води до по-добра прогноза за пациента - намалява се рискът от инвалидизация. И не на последно място – дава опция за персонализиран подход, като лечението се адаптира според стадия и активността на заболяването на всеки пациент.
Какво е нейното разпространяване в Европа и света? А в България?
Разпространението на анкилозиращия спондилит варира доста съгласно географския район и генетичните фактори. Глобално болестта се смята за относително рядко: към 0.1% – 1.4% от популацията.
В Европа типичният диапазон е 0.1% – 0.5% от популацията, само че в някои проучвания доближава до към 1% и повече. Има намаляване в честотата на болестта от северните към южните географски ширини, което отразява и честотата на носителство на характерния генетичен маркер за болестта HLA-B27. Общият брой пациенти в Европа се прави оценка на около1.3 – 1.5 млн. души. Вариациите са огромни, тъй като новите критерии за аксиален спондилоартрит „ уголемяват “ диагностицираната популация.
У нас няма доста национални популационни изследвания, с висококачествени епидемиологични данни, но се приема, че България следва европейските равнища, като обгръща между 0.2% – 0.5% от популацията. Това значи ориентировъчно около 15 000 – 35 000 души.
Заболяването не е доста постоянно, само че не е и необичайност в ревматологията. Реалната периодичност евентуално е по-висока от регистрираната, защото ранните стадии постоянно остават недиагностицирани, заради отнасяне на симптомите като „ нормална болежка в гърба “.
Познава ли се добре болестта на равнище първична помощ – в точния момент ли се насочват пациентите към ревматолог, наблюдават ли се пълноценно?
Все още болестта не се познава задоволително добре, изключително с обновяването на концепцията за аксиален спондилоартрит. Има прогрес, само че в практиката на първичната здравна помощ остават пропуски, които водят до забавена диагноза и несвоевременно следене на болните.
Общопрактикуващите лекари постоянно срещат усложнения при пациентите с хронична болежка в гърба, тъй като първичните признаци на аксиалния спондилоартрит са неспецифични. Заболяването стартира със вдървеност и болка ниско в гърба, която елементарно се приема за „ механична “ или за дископатия. Често не се обръща внимание на признаците, които подсказват, че болката може да е възпалителна - болежка, появяваща се през нощта, усъвършенстване при придвижване и начало на признаците преди 45-годишна възраст. В резултат на това болестта постоянно не се разпознава рано.
Средното закъснение на диагнозата в Европа към момента е 5–8 години, от време на време и повече. Много пациенти минават на прегледи при невролози, ортопеди, физиотерапия, преди да стигнат до ревматолог. Това значи, че насочването не постоянно е навременно. Има обаче усъвършенстване посредством на обучителни акции, ясни критерии за ориентиране - да вземем за пример хронична болежка с дълготрайност над 3 месеца и начало в млада възраст, както и по-широкото потребление на ЯМР.
След слагане на диагнозата пациентите, които са под грижата на ревматолог, всекидневно се наблюдават добре. Проблемите пораждат в координацията между личен доктор и експерт и към момента съществуват някои провокации като по-късно различаване на ранните нерентгенографски форми и стеснен достъп до ревматолози в някои райони. Недостатъчното различаване в първичната помощ води до по-късно започване на дейно лекуване и по-голям риск от необратими увреждания.
Обратно, когато общопрактикуващите лекари разпознават ранните признаци, пациентите стигат по-бързо до ревматолог, лекуването стартира по-рано и прогнозата е доста по-добра.
Кои нови лечения трансформираха значимо прогнозата на пациентите с болест на Бехтерев?
През последните към 20 години лечението на анкилозиращия спондилит претърпя същинска гражданска война. Ако преди лекуването беше главно симптоматично с нестероидни противовъзпалителни средства и физиотерапия, през днешния ден има лечения, които действително трансформират хода на болестта.
Лечението у нас е ориентирано към най-хубавата грижата за пациентите с заболяването на Бехтерев и това е водещият принцип при вземането на решение за терапия. Три класа скъпоструващи биологични и таргетно-синтетични сътрудници, които са реимбурсирани от НЗОК, промениха прогнозата и доведоха до надзор на възпалението, опазване на подвижността, социализацията на болните и подобрено качество на живот. Ранното приложение на тези лечения може да забави структурните увреждания и прогресирането на заболяването. Днес анкилозиращият спондилит към този момент не е заболяване с неизбежна инвалидизация, а контролируемо хронично положение, изключително при ранно лекуване.
Има ли пациенти с това заболяване, които съгласно Вас по една или друга причина не съумяват да доближат до експерт и модерно лекуване?
Да, и това е един от най-сериозните проблеми. Въпреки съществуването на ефикасни модерни лечения, част от пациентите действително не доближават до тях. Къде „ се къса веригата “? На първо място в късното или пропуснато различаване на болестта. При забележителна част от пациентите има закъснение на диагнозата с години. Много пациенти живеят години с диагноза „ дископатия “ или „ лумбаго “ и не стигат въобще до ревматолог. Особено постоянно това се случва при ранните форми на болестта, където няма рентгенови промени. Съществуват и други бариери, като дефицит на ревматолози в по-малки обитаеми места и нужда от пътешестване до огромните градове. Това води до действително стеснен достъп до експерти - ревматолози. Все още е налице липса на осведоменост, като пациентите постоянно подценяват признаците и ги одобряват за безобидни, не търсят профилирана помощ в точния момент, не знаят, че има дейно лекуване. Наблюдават се и обществени и персонални фактори - боязън от диагноза или биологична терапия, усложнения, свързани с неявяване от работа, ангажиране на фамилията, превоз на далечни дистанции. Съвременните лечения са скъпи, изискват протоколи, утвърждение, следене, има регулации за започване на скъпоструващо лекуване.
И един финален въпрос. Ръководите клиника, която има дългогодишни обичаи и одобрен престиж в ревматологията. Как ще се развива тя в бъдеще – като конструкция за висококачествена профилирана помощ и център на научни проучвания?
Клиниката по ревматология следва правилото да лекува, изследва и ръководи хронични ревматични болести на модерно равнище и ще продължи да се развива в тази посока. Ревматологичните заболявания са систематични и сложни, тъй че пациентите при нас получават „ цялостна грижа “. Тя стартира с ранната диагностика, минава през избора на най-подходящата терапия и индивидуализирано лекуване, които се назначават на база разбор на успеваемост и сигурност, и приключва с проследяващ надзор върху болесттите, за да се реализиране дълготрайна ремисия.
На научно равнище ще продължим да интегрираме нововъведенията в региона на ревматологията, като за база на работата си и отсега нататък ще използваме висококачествени научни данни. Клиниката активно участва в клинични проучвания и научни изследвания, въз основа на данни от действителната клинична процедура.
Залог за работата в клиниката като водещо здравно звено на ревматологичната помощ в България е високият професионализъм на експертите. Екипът на клиниката се състои от лекари, част от които са членове на интернационалните експертни и работни групи и работят в тясна колаборация с изтъкнати интернационалните учени в разнообразни сфери на ревматологията. Мнозинството от лекарите имат голям брой следдипломни специализации в чужбина и са специалисти в региона на ехографското проучване на мускулоскелетната система и вътреставното лекуване, както и в региона на капиляроскопията, разчитане на образните проучвания при спондилоартрити, в това число магнитно-резонансна томография.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ